Това е когато един човек стои до втори човек, който се поти и пъшка, и първият казва на втория какво да прави, за да се поти и пъшка вторият още повече. Или поне така изглежда отстрани.

Персоналният треньор е животно от нов вид – не хапе и не ръмжи, но за сметка на това е доста силно, пъргаво, издръжливо. И умно. Или поне се предполага, че е такова.

Персонален значи личен – т.е., в часа ви за тренировка този човек ще бъде с вас, до вас, покрай вас и никъде другаде. Разбира се, не докато смъртта ви раздели, но поне до края на тренировката. Няма да ходи да сваля мацката, която правибедрено сгъване, докато правите тежък клек, или да говори по телефона си с друга мацка, докато вдигате щангата от лег, или поне не се предполага да го прави.